27 апр. 2015 г., 18:21

Фехтовка с многотЕ

681 0 9

      Фехтовка с многотЕ

 

Пак и пак те срещам -

Обръщам се? Или - те произвеждам?

И пак те мразя, и те любя -

не зная - все така ли ще Те губя?!

 

Вплетени сме знам в едно,

но никога не спира „време колело”.

Памет, сплав си “ковка” за рапира

Ковеш последно – за "нишката" – секира.

 

Дежавю ли сте, или мираж -

оазис сред пустиня - все е камуфлаж.

С многотЕ сме във фехтовка

Дали не съм, илюзия, уловка…?

 

Толкоз много „аз” съм -

Кога ли ще мирясам?!

И тленност - обител на таласъм,

кога единствено ще заживея в “съм”?!

 

Ренета Първанова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ренета Първанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...