27.04.2015 г., 18:21

Фехтовка с многотЕ

677 0 9

      Фехтовка с многотЕ

 

Пак и пак те срещам -

Обръщам се? Или - те произвеждам?

И пак те мразя, и те любя -

не зная - все така ли ще Те губя?!

 

Вплетени сме знам в едно,

но никога не спира „време колело”.

Памет, сплав си “ковка” за рапира

Ковеш последно – за "нишката" – секира.

 

Дежавю ли сте, или мираж -

оазис сред пустиня - все е камуфлаж.

С многотЕ сме във фехтовка

Дали не съм, илюзия, уловка…?

 

Толкоз много „аз” съм -

Кога ли ще мирясам?!

И тленност - обител на таласъм,

кога единствено ще заживея в “съм”?!

 

Ренета Първанова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ренета Първанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...