Apr 27, 2015, 6:21 PM

Фехтовка с многотЕ

  Poetry » Other
686 0 9

      Фехтовка с многотЕ

 

Пак и пак те срещам -

Обръщам се? Или - те произвеждам?

И пак те мразя, и те любя -

не зная - все така ли ще Те губя?!

 

Вплетени сме знам в едно,

но никога не спира „време колело”.

Памет, сплав си “ковка” за рапира

Ковеш последно – за "нишката" – секира.

 

Дежавю ли сте, или мираж -

оазис сред пустиня - все е камуфлаж.

С многотЕ сме във фехтовка

Дали не съм, илюзия, уловка…?

 

Толкоз много „аз” съм -

Кога ли ще мирясам?!

И тленност - обител на таласъм,

кога единствено ще заживея в “съм”?!

 

Ренета Първанова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ренета Първанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...