Apr 27, 2015, 6:21 PM

Фехтовка с многотЕ

  Poetry » Other
676 0 9

      Фехтовка с многотЕ

 

Пак и пак те срещам -

Обръщам се? Или - те произвеждам?

И пак те мразя, и те любя -

не зная - все така ли ще Те губя?!

 

Вплетени сме знам в едно,

но никога не спира „време колело”.

Памет, сплав си “ковка” за рапира

Ковеш последно – за "нишката" – секира.

 

Дежавю ли сте, или мираж -

оазис сред пустиня - все е камуфлаж.

С многотЕ сме във фехтовка

Дали не съм, илюзия, уловка…?

 

Толкоз много „аз” съм -

Кога ли ще мирясам?!

И тленност - обител на таласъм,

кога единствено ще заживея в “съм”?!

 

Ренета Първанова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ренета Първанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...