Фехтовка с многотЕ
Пак и пак те срещам -
Обръщам се? Или - те произвеждам?
И пак те мразя, и те любя -
не зная - все така ли ще Те губя?!
Вплетени сме знам в едно,
но никога не спира „време колело”.
Памет, сплав си “ковка” за рапира
Ковеш последно – за "нишката" – секира.
Дежавю ли сте, или мираж -
оазис сред пустиня - все е камуфлаж.
С многотЕ сме във фехтовка
Дали не съм, илюзия, уловка…?
Толкоз много „аз” съм -
Кога ли ще мирясам?!
И тленност - обител на таласъм,
кога единствено ще заживея в “съм”?!
Ренета Първанова
© Ренета Първанова Todos los derechos reservados