14 окт. 2012 г., 13:10

Феникс

1.6K 3 15

 

 

 

Феникс

 

Такава съм- не винаги разбрана.

Затворена във себе си. Тревожна.

Понякога излишно разпиляна

в летежа си към порив невъзможен.

 

От пепел птица, с въглени в крилата,

небето си загубила в зачатие.

Насила примирена със съдбата,

превърнала живота ù в разпятие.

 

Понякога - отплувала внезапно

към свят, изпълнен с лунни водопади.

Обяздила случаен топъл вятър.

Преодоляла земните прегради.

 

А друг път - много тиха и прилична,

готова на врага си да помогна.

Не ме приехте...Просто съм различна.

А може би -

                      докосната от Бога.

13.10.2012 г.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бианка Габровска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...