14.10.2012 г., 13:10

Феникс

1.6K 3 15

 

 

 

Феникс

 

Такава съм- не винаги разбрана.

Затворена във себе си. Тревожна.

Понякога излишно разпиляна

в летежа си към порив невъзможен.

 

От пепел птица, с въглени в крилата,

небето си загубила в зачатие.

Насила примирена със съдбата,

превърнала живота ù в разпятие.

 

Понякога - отплувала внезапно

към свят, изпълнен с лунни водопади.

Обяздила случаен топъл вятър.

Преодоляла земните прегради.

 

А друг път - много тиха и прилична,

готова на врага си да помогна.

Не ме приехте...Просто съм различна.

А може би -

                      докосната от Бога.

13.10.2012 г.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бианка Габровска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...