13 мая 2011 г., 10:39

Феникс - Любов

903 0 2

Пропуснах ли нещо във тая игра

на нерви и страсти горещи?

Да, трудно ми беше да разбера

как в раздели превърнахме срещите...


Как внезапно и страшно, съвсем без следа,

изпариха се уж вечни чувства...

И една самота, сива като дъжда,

ни заля със мрачни предчувствия...


Не можахме, уви, двама да съхраним

в плахи шепи оная искрица...

Казват, нямало  огън без пушек и дим...

И от пепелта възкръсвала птица...


Не, не беше нашето Феникс-Любов...

Но защо ли все пак ми е тъжно?

И защо ли отново все пак съм готов

да премина онази окръжност,


във която въртеше се нашият свят?

И готов съм живота да върна

съвсем във началото, много назад

и... за сетен път да те прегърна...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...