13 мая 2011 г., 10:39

Феникс - Любов

898 0 2

Пропуснах ли нещо във тая игра

на нерви и страсти горещи?

Да, трудно ми беше да разбера

как в раздели превърнахме срещите...


Как внезапно и страшно, съвсем без следа,

изпариха се уж вечни чувства...

И една самота, сива като дъжда,

ни заля със мрачни предчувствия...


Не можахме, уви, двама да съхраним

в плахи шепи оная искрица...

Казват, нямало  огън без пушек и дим...

И от пепелта възкръсвала птица...


Не, не беше нашето Феникс-Любов...

Но защо ли все пак ми е тъжно?

И защо ли отново все пак съм готов

да премина онази окръжност,


във която въртеше се нашият свят?

И готов съм живота да върна

съвсем във началото, много назад

и... за сетен път да те прегърна...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...