May 13, 2011, 10:39 AM

Феникс - Любов

  Poetry » Love
896 0 2

Пропуснах ли нещо във тая игра

на нерви и страсти горещи?

Да, трудно ми беше да разбера

как в раздели превърнахме срещите...


Как внезапно и страшно, съвсем без следа,

изпариха се уж вечни чувства...

И една самота, сива като дъжда,

ни заля със мрачни предчувствия...


Не можахме, уви, двама да съхраним

в плахи шепи оная искрица...

Казват, нямало  огън без пушек и дим...

И от пепелта възкръсвала птица...


Не, не беше нашето Феникс-Любов...

Но защо ли все пак ми е тъжно?

И защо ли отново все пак съм готов

да премина онази окръжност,


във която въртеше се нашият свят?

И готов съм живота да върна

съвсем във началото, много назад

и... за сетен път да те прегърна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...