Пропуснах ли нещо във тая игра

на нерви и страсти горещи?

Да, трудно ми беше да разбера

как в раздели превърнахме срещите...

Как внезапно и страшно, съвсем без следа,

изпариха се уж вечни чувства...

И една самота, сива като дъжда,

ни заля със мрачни предчувствия...

Не можахме, уви, двама да съхраним

в плахи шепи оная искрица...

Казват, нямало  огън без пушек и дим...

И от пепелта възкръсвала птица...

Не, не беше нашето Феникс-Любов...

Но защо ли все пак ми е тъжно?

И защо ли отново все пак съм готов

да премина онази окръжност,

във която въртеше се нашият свят?

И готов съм живота да върна

съвсем във началото, много назад

и... за сетен път да те прегърна...