Пропуснах ли нещо във тая игра
на нерви и страсти горещи?
Да, трудно ми беше да разбера
как в раздели превърнахме срещите...
Как внезапно и страшно, съвсем без следа,
изпариха се уж вечни чувства...
И една самота, сива като дъжда,
ни заля със мрачни предчувствия...
Не можахме, уви, двама да съхраним
в плахи шепи оная искрица...
Казват, нямало огън без пушек и дим...
И от пепелта възкръсвала птица...
Не, не беше нашето Феникс-Любов...
Но защо ли все пак ми е тъжно?
И защо ли отново все пак съм готов
да премина онази окръжност,
във която въртеше се нашият свят?
И готов съм живота да върна
съвсем във началото, много назад
и... за сетен път да те прегърна...
© Нина Чилиянска Всички права запазени