Patrizzia (Надежда Ангелова)
2110 18342
3 февр. 2022 г., 11:51  

Февруари седнал на стрехата 

  Поэзия » Другая
232 5 13

Сгушила се край комина сова
спомня ти по нещичко за мен.
Примирено казваш: —"Нищо ново
няма, дъще въздух подарен,

 

дишам всеки ден. Помози, Боже,
справяме се, здрави сме. А ти?
Супер съм! Добре е, че не можеш,
да ме видиш! Мъка ме гнети.

 

Пустото поле – трънак и драка,
хоризонтът – линия на длан...
Зная мамо, като теб ме чака
и ме вика родният Балкан.

 

Февруари  седнал на стрехата,
смее се на съ̀лзите ми. Гад!
Ще си дойда, майчице, когато,
цъфнат пак липите в моя град.

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??