Сгушила се край комина сова
спомня ти по нещичко за мен.
Примирено казваш: —"Нищо ново
няма, дъще въздух подарен,
дишам всеки ден. Помози, Боже,
справяме се, здрави сме. А ти?
Супер съм! Добре е, че не можеш,
да ме видиш! Мъка ме гнети.
Пустото поле – трънак и драка,
хоризонтът – линия на длан...
Зная мамо, като теб ме чака
и ме вика родният Балкан. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация