Февруарска любов

Поэзия

681 4 8

Спомен повика душата

изгрева слънчев подпрял,

в облачно злато пресмята

колко любов е събрал...

Мойта кокичена нежност

няма да никне сама,

смелата твоя копнежност

сгрява ме в тази тъма.

Искам да звъннем отново,

както преди в пролетта

с крехки камбанки, без слово

с бяла невинност в страстта...

Утро припряно наднича

хруска от снежната гръд

скреж по земята се свлича,

а любовта е на път...

Преспата малка обикна

с трепет източи снага

и до кокиче изникна,

друго кокиче в снега.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ИнаКалина (Красимира Чакърова)

Благодаря Христов, Благодаря Иван ... да, любовта, която всичко се надява и всичко претърпява и пак любов остава, не се сърди, разбира,приютява, не завижда, не дири своето...

2019-03-04T06:55:48+02:00
Tercel (Мики Пенев)

Това стихотворение е полет то е нещо съвършено то е раждане и повик за ново начало. То е любов. До едно кокиче идва другото такова. Надежда , че не ще останем сами. Много чувства пораждат тези твой думи. Благодаря ти. Продължавай да пишеш. Вече си в историята на стихоплетството.

2019-03-04T01:27:38+02:00
oksimoron (Христов)

!!!(((

2019-03-03T21:47:44+02:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

Георги, Гавраил, Иван, Вили, Мария....Благодаря ви за усмивката!...радвам се, че ви е харесало.

2019-02-28T08:10:59+02:00
fairy.1 (Vili Yankova)

Нежни камбанки, кокиченца, белота...чиста и нежна любов!

2019-02-27T15:09:23+02:00