27 feb 2019, 9:49  

Февруарска любов

  Poesía
679 4 8

Спомен повика душата

изгрева слънчев подпрял,

в облачно злато пресмята

колко любов е събрал...

Мойта кокичена нежност

няма да никне сама,

смелата твоя копнежност

сгрява ме в тази тъма.

Искам да звъннем отново,

както преди в пролетта

с крехки камбанки, без слово 

с бяла невинност в страстта...

Утро припряно наднича

хруска от снежната гръд

скреж по земята се свлича, 

а любовта е на път...

Преспата малка обикна

с трепет източи снага

и до кокиче изникна,

друго кокиче в снега.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Чакърова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Христов, Благодаря Иван ... да, любовта, която всичко се надява и всичко претърпява и пак любов остава, не се сърди, разбира,приютява, не завижда, не дири своето...
  • Това стихотворение е полет то е нещо съвършено то е раждане и повик за ново начало. То е любов. До едно кокиче идва другото такова. Надежда , че не ще останем сами. Много чувства пораждат тези твой думи. Благодаря ти. Продължавай да пишеш. Вече си в историята на стихоплетството.
  • !!!(((
  • Георги, Гавраил, Иван, Вили, Мария....Благодаря ви за усмивката!...радвам се, че ви е харесало.
  • Нежни камбанки, кокиченца, белота...чиста и нежна любов!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....