6 февр. 2010 г., 15:35

Февруарско танго

852 0 19

 

 

 

                        Вдъхновено от Жарава

                        и нейното възхитително танго

 

 

Още в ранното утро небето простря

с ловки пръсти прането на двора.

Със седефени капки проблясва мъгла,

крие с плътна завеса простора.

 

Скреж танцува със вятъра бавно танго,

сто камбанки сребро разпиляват.

Тръсва лекичко вятърът свойта любов -

с гордост той на света я представя.  

 

Тишината разпада се с нежния звън,

после пак се събира с усмивка.

Буди тихата призрачна песен от сън

и деня, зажаднял за почивка.

 

А далече отгоре в засада стои,

търпеливо изчаква реда си

закъснялото Слънце и с шепот брои

всеки миг, всеки такт и приглася...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нелиса Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Честит празник, Вълшебнице...Благодаря ти за танца...Барона
  • "А далече отгоре в засада стои,

    търпеливо изчаква реда си

    закъснялото Слънце и с шепот брои

    всеки миг, всеки такт и приглася..."

    Поздравления!!!)))))))))))
  • Добро утро,аз пак съм тук!!!Невероятен е този февруари,въпреки студа,ама и ти си "хванала за ушите" и си го заковала на листа!!!!Сега е момента да пробвам компютъра позволява ли втора шестица от един и същ посетител ,но на друга дата!!!
  • Много интересна атмосфера създава това стихотворение. Просто е вълшебно! Поздрави!
  • Толкова е хубаво!!!Благодаря за това,че го сподели с нас,и за вниманието ти към мен!!!Хубав неделен ден,Нели!!!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...