6.02.2010 г., 15:35

Февруарско танго

849 0 19

 

 

 

                        Вдъхновено от Жарава

                        и нейното възхитително танго

 

 

Още в ранното утро небето простря

с ловки пръсти прането на двора.

Със седефени капки проблясва мъгла,

крие с плътна завеса простора.

 

Скреж танцува със вятъра бавно танго,

сто камбанки сребро разпиляват.

Тръсва лекичко вятърът свойта любов -

с гордост той на света я представя.  

 

Тишината разпада се с нежния звън,

после пак се събира с усмивка.

Буди тихата призрачна песен от сън

и деня, зажаднял за почивка.

 

А далече отгоре в засада стои,

търпеливо изчаква реда си

закъснялото Слънце и с шепот брои

всеки миг, всеки такт и приглася...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нелиса Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Честит празник, Вълшебнице...Благодаря ти за танца...Барона
  • "А далече отгоре в засада стои,

    търпеливо изчаква реда си

    закъснялото Слънце и с шепот брои

    всеки миг, всеки такт и приглася..."

    Поздравления!!!)))))))))))
  • Добро утро,аз пак съм тук!!!Невероятен е този февруари,въпреки студа,ама и ти си "хванала за ушите" и си го заковала на листа!!!!Сега е момента да пробвам компютъра позволява ли втора шестица от един и същ посетител ,но на друга дата!!!
  • Много интересна атмосфера създава това стихотворение. Просто е вълшебно! Поздрави!
  • Толкова е хубаво!!!Благодаря за това,че го сподели с нас,и за вниманието ти към мен!!!Хубав неделен ден,Нели!!!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...