6.02.2010 г., 15:35

Февруарско танго

848 0 19

 

 

 

                        Вдъхновено от Жарава

                        и нейното възхитително танго

 

 

Още в ранното утро небето простря

с ловки пръсти прането на двора.

Със седефени капки проблясва мъгла,

крие с плътна завеса простора.

 

Скреж танцува със вятъра бавно танго,

сто камбанки сребро разпиляват.

Тръсва лекичко вятърът свойта любов -

с гордост той на света я представя.  

 

Тишината разпада се с нежния звън,

после пак се събира с усмивка.

Буди тихата призрачна песен от сън

и деня, зажаднял за почивка.

 

А далече отгоре в засада стои,

търпеливо изчаква реда си

закъснялото Слънце и с шепот брои

всеки миг, всеки такт и приглася...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нелиса Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Честит празник, Вълшебнице...Благодаря ти за танца...Барона
  • "А далече отгоре в засада стои,

    търпеливо изчаква реда си

    закъснялото Слънце и с шепот брои

    всеки миг, всеки такт и приглася..."

    Поздравления!!!)))))))))))
  • Добро утро,аз пак съм тук!!!Невероятен е този февруари,въпреки студа,ама и ти си "хванала за ушите" и си го заковала на листа!!!!Сега е момента да пробвам компютъра позволява ли втора шестица от един и същ посетител ,но на друга дата!!!
  • Много интересна атмосфера създава това стихотворение. Просто е вълшебно! Поздрави!
  • Толкова е хубаво!!!Благодаря за това,че го сподели с нас,и за вниманието ти към мен!!!Хубав неделен ден,Нели!!!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...