Беше хладен февуарски ден,

но за мен не беше като всеки ден -

две неща сполетяха моето сърце.

Едното бе така гневно и неверно,

защото сещаше ме за изминал ден,

а в този ден един човек бе ранен...

О, не!... не беше рана като рана,

но болеше...

Сърце разбрано, недоразбрано,

сърце ми той в ръце държеше и с нейното менеше.

Мрачен беше този ден,

но и озарен като със светъл лъч в края на тунел,

тъй различен и по свой начин мистичен.