17 июл. 2010 г., 11:23

Февуарски ден

521 0 1

Беше хладен февуарски ден,

но за мен не беше като всеки ден -

две неща сполетяха моето сърце.

 

Едното бе така гневно и неверно,

защото сещаше ме за изминал ден,

а в този ден един човек бе ранен...

 

О, не!... не беше рана като рана,

но болеше...

 

Сърце разбрано, недоразбрано,

сърце ми той в ръце държеше и с нейното менеше.

 

Мрачен беше този ден,

но и озарен като със светъл лъч в края на тунел,

тъй различен и по свой начин мистичен.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алиса Томлева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...