17.07.2010 г., 11:23

Февуарски ден

518 0 1

Беше хладен февуарски ден,

но за мен не беше като всеки ден -

две неща сполетяха моето сърце.

 

Едното бе така гневно и неверно,

защото сещаше ме за изминал ден,

а в този ден един човек бе ранен...

 

О, не!... не беше рана като рана,

но болеше...

 

Сърце разбрано, недоразбрано,

сърце ми той в ръце държеше и с нейното менеше.

 

Мрачен беше този ден,

но и озарен като със светъл лъч в края на тунел,

тъй различен и по свой начин мистичен.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алиса Томлева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...