Беше хладен февуарски ден,
но за мен не беше като всеки ден -
две неща сполетяха моето сърце.
Едното бе така гневно и неверно,
защото сещаше ме за изминал ден,
а в този ден един човек бе ранен...
О, не!... не беше рана като рана,
но болеше...
Сърце разбрано, недоразбрано,
сърце ми той в ръце държеше и с нейното менеше.
Мрачен беше този ден,
но и озарен като със светъл лъч в края на тунел, ...