Февуарски ден

Poetry » Love

520 0 1

Беше хладен февуарски ден,

но за мен не беше като всеки ден -

две неща сполетяха моето сърце.

Едното бе така гневно и неверно,

защото сещаше ме за изминал ден,

а в този ден един човек бе ранен...

О, не!... не беше рана като рана,

но болеше...

Сърце разбрано, недоразбрано,

сърце ми той в ръце държеше и с нейното менеше.

Мрачен беше този ден,

но и озарен като със светъл лъч в края на тунел,

тъй различен и по свой начин мистичен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.8K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0