12 мар. 2021 г., 07:41

Фея

1.7K 1 2

Искрицата нежност във твойта усмивка

разкъсва за миг и тъмата и болката.

И толкова искам към мен да притисна

снагата ти нежна и горестна.

 

Затварям очи, а те гледам в захлас,

как изпълваш нощите, дните.

Безбрежната нежност и безумната страст

вълшебно се вплитат в очите ти.

 

Ти, малка магьоснице,

уж невинна, а толкоз изгаряща,

в един миг ме караш да обичам в несвяст

и да чезна във бясно страдание

 

Ти, приказна фейо,

в косите си скрила и звездите, и слънцето,

ти как омагьоса всяко зрънце от мен

да се моля в безмълвен копнеж по теб да изтлея?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деян Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...