Искрицата нежност във твойта усмивка
разкъсва за миг и тъмата и болката.
И толкова искам към мен да притисна
снагата ти нежна и горестна.
Затварям очи, а те гледам в захлас,
как изпълваш нощите, дните.
Безбрежната нежност и безумната страст
вълшебно се вплитат в очите ти.
Ти, малка магьоснице,
уж невинна, а толкоз изгаряща,
в един миг ме караш да обичам в несвяст
и да чезна във бясно страдание
Ти, приказна фейо,
в косите си скрила и звездите, и слънцето,
ти как омагьоса всяко зрънце от мен
да се моля в безмълвен копнеж по теб да изтлея?
© Деян Иванов Всички права запазени