12.03.2021 г., 7:41

Фея

1.7K 1 2

Искрицата нежност във твойта усмивка

разкъсва за миг и тъмата и болката.

И толкова искам към мен да притисна

снагата ти нежна и горестна.

 

Затварям очи, а те гледам в захлас,

как изпълваш нощите, дните.

Безбрежната нежност и безумната страст

вълшебно се вплитат в очите ти.

 

Ти, малка магьоснице,

уж невинна, а толкоз изгаряща,

в един миг ме караш да обичам в несвяст

и да чезна във бясно страдание

 

Ти, приказна фейо,

в косите си скрила и звездите, и слънцето,

ти как омагьоса всяко зрънце от мен

да се моля в безмълвен копнеж по теб да изтлея?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деян Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...