Философия на съпреживяването
Бродех
по пътища разни,
бродех
и тебе те чаках,
мъкнейки
хорски интриги,
но сътворихме
човека.
Срещата, стана –
крачим
в живота взаимен,
в пътеката
на съпреживяване,
кълнящо
в озарението
на порив интимен.
Познахме
огнената походка –
толкова лека,
ефирна,
даваща
чудната цялост,
която всеки носи
в душата си.
Едно сърце
и душа
сътворихме,
създавайки
обща сетивност,
в която съпреживяването
цъфти
като наше дихание.
Десницата мъжка
укрепна
в твоята ласка –
за двама,
а словото
с обща модалност,
чертае
пътя ни като тъждество.
В нашата обща невинност,
всеки
до себе си
стига,
за да се устреми
към другия,
чрез постигнатото
различие.
Леко,
през разни интриги,
в бездни
от сенки
минавам,
защото в тази човечност,
открихме
пътеката "вечност".
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Рибаров Все права защищены
