Философия на съпреживяването
Бродех
по пътища разни,
бродех
и тебе те чаках,
мъкнейки
хорски интриги,
но сътворихме
човека.
Срещата, стана –
крачим
в живота взаимен,
в пътеката
на съпреживяване,
кълнящо
в озарението
на порив интимен.
Познахме
огнената походка –
толкова лека,
ефирна,
даваща
чудната цялост,
която всеки носи
в душата си.
Едно сърце
и душа
сътворихме,
създавайки
обща сетивност,
в която съпреживяването
цъфти
като наше дихание.
Десницата мъжка
укрепна
в твоята ласка –
за двама,
а словото
с обща модалност,
чертае
пътя ни като тъждество.
В нашата обща невинност,
всеки
до себе си
стига,
за да се устреми
към другия,
чрез постигнатото
различие.
Леко,
през разни интриги,
в бездни
от сенки
минавам,
защото в тази човечност,
открихме
пътеката "вечност".
© Валери Рибаров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Здравей, Гергана!
Този текст бих коментирал с увлечение, защото носи концептуалната яснота относно природата на преживяването, достигнало в споделената любов до съпреживяване. Твоят коментар ме радва, защото носи полифонични послания, а това дава отговори и на въпроса за позицията ти като автор.
Поздрав! -
Десницата мъжка
укрепна
в твоята ласка –
за двама...
Любовта дава сила, нали!? Всемогъща е! Поздрав за това откровение!
-
Здравей, Мария!
Задаваш един от централните въпроси по повод на публикувания текст: "Какво?" но не спираш до тук, а търсиш и конкретизация, което ни отвежда в сферата на истината. Заглавието на творбата дава изчерпателен отговор на въпроса "Какво?" Логиката на съпреживяването, което съм издигнал като предматна област на любовната лирика, е развита тук чрез терминологичен апарат, който е подреден от мен по подходящ начин. А сега за "точно"-то, разбирано като конкретно, т.е. като истинно! Лъки, съпругата на Мойсей, поиска целувка, но да бъде романтично-прагматична и влюбеният Мо я направи, рисувайки дори и това как ще бъде преживяна от двамата едновременно. Ето защо, не нещо, а всичко в този текст е интересно...Ти зададе правилен въпрос, който бе уважен от мен.
Поздрав! -
Има нещо интересно в тези думи ...6 , защото мисълта ми за миг се спря и запита : какво точно ?
-
Крещя им ежедневно, без умора,
но пак с усмивка, с:"Моля!"
-Поспрете се, нали сме хора,
в посока друга насочете свойта воля!
Тогава може и да стане среща
по начин за поети подобаващ,
защото за прегръдката гореща
не ще да има хлад оставащ. -
Стихът ми откровен,
насочен към човека прагматичен,
съдържа патос съкровен,
създаващ дух градивен, но критичен.
Отхвърлям с него литератори, поети,
потънали в дълбокия си егоизъм-
с интриги и злословия заети,
прикриващи дълбок цинизъм. -
На плещите си носиш
интригите хорски,
плющат те по тебе
подобно на бич.
Но не спираш да крачиш
по пътя житейски,
не издаващ дори
гневен вик.
И те срещам
по-силен,
по-мъдър,
по истински
да носиш във себе си
чиста любов.
Отде я събираш
и как я пречистваш,
когато чернило се
сипе по теб. -
Мо,тук имаш един читател,който си говори сам.
Ама,че интересно! -
писателче (Светослав Иванов) 16-07-2006г. 22:09
И? -
писателче (Светослав Иванов) 16-07-2006г. 22:03
Сноб си.
И то-гаден. -
писателче (Светослав Иванов) 16-07-2006г. 21:54
Да, сноб си... -
писателче (Светослав Иванов) 16-07-2006г. 21:44
Да, сноб си...
Още веднъж ли да го кажа? -
Здравей, Златке!
Чрез този текст се прави опит да се покаже логиката на съпреживяването по поръчка на Лъки, която пожела целувка, но да бъдела романтично-прагматична, а щом става въпрос за целувка, перото ми ме кара да бързам...Но терминологичната блъсканица не понижава значението на показаната логика.
Поздрав! -
защото в тази човечност,
открихме
пътеката "вечност".
Много ми хареса, Валери. -
писателче (Светослав Иванов) 16-07-2006г. 21:33
сноб си.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
и душа
сътворихме,
създавайки
обща сетивност,
в която съпреживяването
цъфти
като наше дихание."
Много хубав стих! Поздрав!