16.07.2006 г., 20:31

Философия на съпреживяването

867 0 16



 

Бродех

по пътища разни,

бродех

и тебе те чаках,

мъкнейки

хорски интриги,

но сътворихме

човека.

 

Срещата, стана –

крачим

в живота взаимен,

в пътеката

на съпреживяване,

кълнящо

в озарението

на порив интимен.

 

Познахме

огнената походка –

толкова лека,

ефирна,

даваща

чудната цялост,

която всеки носи

в душата си.

 

Едно сърце

и душа

сътворихме,

създавайки

обща сетивност,

в която съпреживяването

цъфти

като наше дихание.

 

Десницата мъжка

укрепна

в твоята ласка –

за двама,

а словото

с обща модалност,

чертае

пътя ни като тъждество.

 

В нашата обща невинност,

всеки

до себе си

стига,

за да се устреми

към другия,

чрез постигнатото

различие.

 

Леко,

през разни интриги,

в бездни

от сенки

минавам,

защото в тази човечност,

открихме

пътеката "вечност".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Едно сърце
    и душа
    сътворихме,
    създавайки
    обща сетивност,
    в която съпреживяването
    цъфти
    като наше дихание."

    Много хубав стих! Поздрав!
  • Здравей, Гергана!
    Този текст бих коментирал с увлечение, защото носи концептуалната яснота относно природата на преживяването, достигнало в споделената любов до съпреживяване. Твоят коментар ме радва, защото носи полифонични послания, а това дава отговори и на въпроса за позицията ти като автор.
    Поздрав!
  • Десницата мъжка
    укрепна
    в твоята ласка –
    за двама...

    Любовта дава сила, нали!? Всемогъща е! Поздрав за това откровение!

  • Здравей, Мария!
    Задаваш един от централните въпроси по повод на публикувания текст: "Какво?" но не спираш до тук, а търсиш и конкретизация, което ни отвежда в сферата на истината. Заглавието на творбата дава изчерпателен отговор на въпроса "Какво?" Логиката на съпреживяването, което съм издигнал като предматна област на любовната лирика, е развита тук чрез терминологичен апарат, който е подреден от мен по подходящ начин. А сега за "точно"-то, разбирано като конкретно, т.е. като истинно! Лъки, съпругата на Мойсей, поиска целувка, но да бъде романтично-прагматична и влюбеният Мо я направи, рисувайки дори и това как ще бъде преживяна от двамата едновременно. Ето защо, не нещо, а всичко в този текст е интересно...Ти зададе правилен въпрос, който бе уважен от мен.
    Поздрав!
  • Има нещо интересно в тези думи ...6 , защото мисълта ми за миг се спря и запита : какво точно ?

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...