28 июн. 2020 г., 07:52

Фламенка (Сонет) 

  Поэзия » Любовная, Пейзажная, Строгие формы
1270 5 8
Водата, казват, е необуздана,
А вятърът се рее с грациозност,
Че огънят е символ на промяна,
Небето носи полета на волност.
Но щом снагата нейна се извие,
Стихиите се кланят до нозе ѝ,
А в розата в косите и се крие,
Жаравата на обич без предели.
И спомен от безлюдната пустиня,
От пясъкът превърнат в кехлибар –
Очите ѝ – приканваща магия,
В която встъпвам като нестинар. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тихомир Тодоров Все права защищены

Предложения
: ??:??