Фламенка (Сонет)
Водата, казват, е необуздана,
А вятърът се рее с грациозност,
Че огънят е символ на промяна,
Небето носи полета на волност.
Но щом снагата нейна се извие,
Стихиите се кланят до нозе ѝ,
А в розата в косите и се крие,
Жаравата на обич без предели.
И спомен от безлюдната пустиня,
От пясъкът превърнат в кехлибар –
Очите ѝ – приканваща магия,
В която встъпвам като нестинар.
Не, няма място вече в календара,
Изгубен в моята Фламенка - и пожара...
Преразказ на моя поема, в оригинал на английски език,
която публикувам отдолу. Текста е доста променен...
... но смисъла - не :) Приятно четене!
La Flamenca
They say, that Water's unrestricted,
a soaring Wind's the utmost grace;
that Fire is the element of change,
and Sky's the kingdom of the undepicted;
but when that back is arching, mi amigo,
the cosmos bows down to her heels,
in every little freckle she conceals –
the legacy entrusted from her people.
As memories of the impassioned desert,
the sand reshaped into an onyx –
her eyes make jealous all the olives;
for nothing can transcend a gypsy dancer.
There's no more space in my agenda,
a slave in the domain of La Flamenca.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тихомир Тодоров Всички права запазени
