28.06.2020 г., 7:52 ч.

Фламенка (Сонет) 

  Поезия » Любовна, Пейзажна, Строги форми
1291 5 8
Водата, казват, е необуздана,
А вятърът се рее с грациозност,
Че огънят е символ на промяна,
Небето носи полета на волност.
Но щом снагата нейна се извие,
Стихиите се кланят до нозе ѝ,
А в розата в косите и се крие,
Жаравата на обич без предели.
И спомен от безлюдната пустиня,
От пясъкът превърнат в кехлибар –
Очите ѝ – приканваща магия,
В която встъпвам като нестинар. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тихомир Тодоров Всички права запазени

Предложения
: ??:??