Флирт ли?
Джордж Бенсън и тази луна,
влязла в стаята без разрешение...
Аз танцувах безкрайно сама
и лицата си хиляди сменях.
Преминаваха тъмни вълни
и се спираха до огледалото.
Знаех само, че няма “преди”
и съм вечната смърт в женско тяло.
Омагьосани, всички стени
се отдръпваха. Тръпнех и стенех:
“Ако стих в този миг се роди,
ще звучи като земетресение!”
Аз танцувах безкрайно сама.
Не разказвах живота си тъжен.
Стъпвах боса по остри стъкла
и щастливо-усмихната лъжех.
Лъжех, че не кърви моя ден,
че не е празно, тясно и стръмно.
Лъжех светлия мъж срещу мен,
че ще тръгна спокойна, щом съмне.
В полунощ заваляха звезди
и ми стана ужасно студено.
Котки пръскаха сини искри
и кръстосваха пустата сцена.
До гърдите ми спеше смеха,
а за болката имаше време.
Мъжът светъл така не разбра
защо Бенсън си тръгна със мене.
влязла в стаята без разрешение...
Аз танцувах безкрайно сама
и лицата си хиляди сменях.
Преминаваха тъмни вълни
и се спираха до огледалото.
Знаех само, че няма “преди”
и съм вечната смърт в женско тяло.
Омагьосани, всички стени
се отдръпваха. Тръпнех и стенех:
“Ако стих в този миг се роди,
ще звучи като земетресение!”
Аз танцувах безкрайно сама.
Не разказвах живота си тъжен.
Стъпвах боса по остри стъкла
и щастливо-усмихната лъжех.
Лъжех, че не кърви моя ден,
че не е празно, тясно и стръмно.
Лъжех светлия мъж срещу мен,
че ще тръгна спокойна, щом съмне.
В полунощ заваляха звезди
и ми стана ужасно студено.
Котки пръскаха сини искри
и кръстосваха пустата сцена.
До гърдите ми спеше смеха,
а за болката имаше време.
Мъжът светъл така не разбра
защо Бенсън си тръгна със мене.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лили Радоева Все права защищены
Здравейте! 
