Джордж Бенсън и тази луна,
влязла в стаята без разрешение...
Аз танцувах безкрайно сама
и лицата си хиляди сменях.
Преминаваха тъмни вълни
и се спираха до огледалото.
Знаех само, че няма “преди”
и съм вечната смърт в женско тяло.
Омагьосани, всички стени
се отдръпваха. Тръпнех и стенех:
“Ако стих в този миг се роди,
ще звучи като земетресение!” ...