6 апр. 2013 г., 12:05

Фобия

934 0 2

С едната ръка те задържам до себе си,

а със друга те бутам назад.

Около нас виждам райските прелести,

а пред мен е бездънният ад.

 

Аз те искам до мен, аз те искам безкрайно,

ала по-добре си върви;

и внимавай очи да не би да отвориш случайно,

докато целуваш ме ти.

 

Да не би да се влюбя без ред и неволно,

че да знаеш, не искам любов;

във сънищата ми да не би да влезеш подмолно - 

ще те намразя до живот.

 

И недей да ми казваш, че съм малка да мога

да се отричам от Нея;

веднъж-дваж съм горяла. Тъй е страшен тоз огън,

че днес се боя и да тлея.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...