didislava (Дидислава)
125 1572
6 нояб. 2006 г., 14:20

Фолклорно 

  Поэзия
760 0 11

 

 

Расла ми, расла в горица,

Тънка зелена елица...

Заран я слънце огрявало,

птици й сладко припявали,

вятър й в клони надничал,

нежни слова й изричал.

Дъбове силни, вековни,

бдяли над нея грижовно...

Не е било тънка елица,

най ми било хубавица,

с очи черни като маслинови,

и сочни устни  малинови...

Кавал щом шепнел омайно,

снага й, тънка изваяна,

хорото кръшно повеждала,

с нозете ситно нареждала.

Всички юнаци припряно,

все нея търсят да хванат...

Момата сладко продумала :

- Момци красиви и румени,

кавал да свири омаен

и който ме  надиграе,

на него ще му пристана

ръка му нежно ще хвана

със цвете ще го закича

във вярност ще го обичам...

 

06.11.2006

© Дидислава Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??