Расла ми, расла в горица,
Тънка зелена елица...
Заран я слънце огрявало,
птици й сладко припявали,
вятър й в клони надничал,
нежни слова й изричал.
Дъбове силни, вековни,
бдяли над нея грижовно...
Не е било тънка елица,
най ми било хубавица,
с очи черни като маслинови,
и сочни устни малинови... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse