Фолклорно
Расла ми, расла в горица,
Тънка зелена елица...
Заран я слънце огрявало,
птици й сладко припявали,
вятър й в клони надничал,
нежни слова й изричал.
Дъбове силни, вековни,
бдяли над нея грижовно...
Не е било тънка елица,
най ми било хубавица,
с очи черни като маслинови,
и сочни устни малинови...
Кавал щом шепнел омайно,
снага й, тънка изваяна,
хорото кръшно повеждала,
с нозете ситно нареждала.
Всички юнаци припряно,
все нея търсят да хванат...
Момата сладко продумала :
- Момци красиви и румени,
кавал да свири омаен
и който ме надиграе,
на него ще му пристана
ръка му нежно ще хвана
със цвете ще го закича
във вярност ще го обичам...
06.11.2006
© Дидислава All rights reserved.
