Фолклорно
Расла ми, расла в горица,
Тънка зелена елица...
Заран я слънце огрявало,
птици й сладко припявали,
вятър й в клони надничал,
нежни слова й изричал.
Дъбове силни, вековни,
бдяли над нея грижовно...
Не е било тънка елица,
най ми било хубавица,
с очи черни като маслинови,
и сочни устни малинови...
Кавал щом шепнел омайно,
снага й, тънка изваяна,
хорото кръшно повеждала,
с нозете ситно нареждала.
Всички юнаци припряно,
все нея търсят да хванат...
Момата сладко продумала :
- Момци красиви и румени,
кавал да свири омаен
и който ме надиграе,
на него ще му пристана
ръка му нежно ще хвана
със цвете ще го закича
във вярност ще го обичам...
06.11.2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дидислава Всички права запазени
