26 сент. 2018 г., 23:48

Фортуна 

  Поэзия » Философская
628 0 3


Безбрежно е сивото небе на дните
и ни кара да се чувстваме все по-изтрити
от дъската на мистерията живот,
хвърлена на дъното на свещения кивот.

 

Мисълта е лък, целещ се в отвъдното,
стрелата му е зов последен за надежда.
И бродим ний с превръзка черна в тъмното,
на кръстопътя на съдбата стоим и се оглеждаме.

 

Пред нас чернее се бездната на бъдещето,
не смеем да пристъпим и крачка ний напред.
Закотвени на мястото си припомняме си сънища

и спомени безумни за мрачни дни безчет.


 

© Хел Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??