Tangerine (Хел)
132 1608
Sep 26, 2018, 11:48 PM

Фортуна 

  Poetry » Phylosophy
564 0 4


Безбрежно е сивото небе на дните
и ни кара да се чувстваме все по-изтрити
от дъската на мистерията живот,
хвърлена на дъното на свещения кивот.

 

Мисълта е лък, целещ се в отвъдното,
стрелата му е зов последен за надежда.
И бродим ний с превръзка черна в тъмното,
на кръстопътя на съдбата стоим и се оглеждаме.

 

Пред нас чернее се бездната на бъдещето,
не смеем да пристъпим и крачка ний напред.
Закотвени на мястото си припомняме си сънища

и спомени безумни за мрачни дни безчет.


 

© Хел All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??