Фортуна
Безбрежно е сивото небе на дните
и ни кара да се чувстваме все по-изтрити
от дъската на мистерията живот,
хвърлена на дъното на свещения кивот.
Мисълта е лък, целещ се в отвъдното,
стрелата му е зов последен за надежда.
И бродим ний с превръзка черна в тъмното,
на кръстопътя на съдбата стоим и се оглеждаме.
Пред нас чернее се бездната на бъдещето,
не смеем да пристъпим и крачка ний напред.
Закотвени на мястото си припомняме си сънища
и спомени безумни за мрачни дни безчет.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© РоузМадърColdRevenge Всички права запазени
