Фотографиране на тъгата
ФОТОГРАФИРАНЕ НА ТЪГАТА
Подир всички притворства и ласки
само ти ме наричаш любима.
Здрач вечерен в стъклото ли драска
тайни знаци, че нейде те има?
И разгърдваш напролет тревата,
и притихваш до младия корен.
В свят – на студ и на корист подвластен,
ме обичаш, докрай непокорен.
И признавам, че дълго те чаках –
скрита в тънка черупка на лешник,
с изранени от битките лакти,
в рой светулчици – пламнали грешно.
Аз съм звездно просо, разпиляно
сред косите на облак дъждовен.
Нося белег от обич – без рана,
тъмен спомен от скитащ бездомник.
Приюти ме в последните крачки,
миг преди да пристигна във рая.
Заваля... Или облакът плаче?
Обич беше ли? Искам да зная.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Йотова Все права защищены
