ФОТОГРАФИРАНЕ НА ТЪГАТА
Подир всички притворства и ласки
само ти ме наричаш любима.
Здрач вечерен в стъклото ли драска
тайни знаци, че нейде те има?
И разгърдваш напролет тревата,
и притихваш до младия корен.
В свят – на студ и на корист подвластен,
ме обичаш, докрай непокорен.
И признавам, че дълго те чаках –
скрита в тънка черупка на лешник,
с изранени от битките лакти, ...