Фотографиране на тъгата
ФОТОГРАФИРАНЕ НА ТЪГАТА
Подир всички притворства и ласки
само ти ме наричаш любима.
Здрач вечерен в стъклото ли драска
тайни знаци, че нейде те има?
И разгърдваш напролет тревата,
и притихваш до младия корен.
В свят – на студ и на корист подвластен,
ме обичаш, докрай непокорен.
И признавам, че дълго те чаках –
скрита в тънка черупка на лешник,
с изранени от битките лакти,
в рой светулчици – пламнали грешно.
Аз съм звездно просо, разпиляно
сред косите на облак дъждовен.
Нося белег от обич – без рана,
тъмен спомен от скитащ бездомник.
Приюти ме в последните крачки,
миг преди да пристигна във рая.
Заваля... Или облакът плаче?
Обич беше ли? Искам да зная.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
