22 июл. 2018 г., 00:25

Гальовно

539 2 4

                 Обич моя, как съм те открил?

                 С толкоз нежна, плачеща душа!

                 (Виж носа си! Ти си крокодил

                 Искам само, само тишина!)

 

                 Как те търсих! Как те чаках!

                 Мое нежно сладко коте!

                 (Ох! И дните си оплаках!

                 Как на теб попаднах? Ех, животе!)

 

                 Ти си мойто сладко жабче,

                 мойта нежна бяла буба!

                 (Ти не струваш и кебапче!

                 Костенурчá си коруба!)

 

                 Ще ти дам луната и звездите!

                 Ще ти бъда въздух и небе!

                 (Лéвче нямаш! Де са ти парите?

                 Тъпчеш само своето шкембе!)

 

                 С теб добре ще си живеем,

                 мое малко нежно пухче!

                 (От зори до нощ ще блеем!

                 Да си ходиш!бМамино евнухче!)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....