14 нояб. 2010 г., 12:20

Гарата

Поэзия » Другая

990 0 6

Прозорците са заковани с летви.
Фасадата във жълто е била.
Сандъчета, в които са цъфтели
петунии - навярно във лила.

Две пейки и пресъхнала чешмица.
Камбанка със прокъсано въже.
Часовникът издъхнал в единица -
под нощно или обедно небе...

Забрава между плочите прораства.
Неизброими стъпки в спомен спят.
Забързани съдби, с билет за влака,
така очаквания важен влак...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

sofia_air (Людмила Билярска)

Благодаря ти, че се пренесе там, Александра. Чувството, което си изпитала показва, че наистина си била там. Поздрав!

2010-11-17T06:09:26+02:00
blackberry (Александра Михалева)

Много образно! Сякаш бях там (и ми стана тягостно...).

2010-11-16T10:31:38+02:00
sofia_air (Людмила Билярска)

И аз я видях, Руми. И ми стана безкрайно тъжно от изоставения й вид. Опитах се да предам и видяното и усетеното... Дано да съм успяла. Благодаря ти, че си тук, мила!
---
Благодаря ти за усмивката, Ники! И за това, че си тук! Поздрави за теб!
---
Роси, скъпа, благодаря ти за възторга! Прегръщам те, мила!
---
Да, Еви, безкрайно тъжно става от вида на такова изоставено място.До болка тъжно.Благодаря ти, че усети, мила!
---
Щастлива нова седмица, скъпи мои приятели!

2010-11-15T03:59:53+02:00
Eva55 (Евелина Стоянова)

Прекрасно е, но и тъжно...!!!

2010-11-14T19:13:35+02:00
Eia (Росица Танчева)

!!!

2010-11-14T17:46:54+02:00