sofia_air (Людмила Билярска)
181 658
14.11.2010 г., 12:20 ч.

Гарата 

  Поезия » Друга
639 0 6

 

Прозорците са заковани с летви.
Фасадата във жълто е била.
Сандъчета, в които са цъфтели
петунии - навярно във лила.

Две пейки и пресъхнала чешмица.
Камбанка със прокъсано въже.
Часовникът издъхнал в единица -
под нощно или обедно небе...

Забрава между плочите прораства.
Неизброими стъпки в спомен спят.
Забързани съдби, с билет за влака,
така очаквания важен влак...

© Людмила Билярска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, че се пренесе там, Александра. Чувството, което си изпитала показва, че наистина си била там. Поздрав!
  • Много образно! Сякаш бях там (и ми стана тягостно...).
  • И аз я видях, Руми. И ми стана безкрайно тъжно от изоставения й вид. Опитах се да предам и видяното и усетеното... Дано да съм успяла. Благодаря ти, че си тук, мила!
    ---
    Благодаря ти за усмивката, Ники! И за това, че си тук! Поздрави за теб!
    ---
    Роси, скъпа, благодаря ти за възторга! Прегръщам те, мила!
    ---
    Да, Еви, безкрайно тъжно става от вида на такова изоставено място.До болка тъжно.Благодаря ти, че усети, мила!
    ---
    Щастлива нова седмица, скъпи мои приятели!
  • Прекрасно е, но и тъжно...!!!
  • !!!
Предложения
: ??:??