rajsun (Райчо Русев)
541 1380
2 июн. 2009 г., 21:13

Гарата, нощем 

  Поэзия » Другая
572 0 9
Студените неони светят
и боядисани жени
предлагат евтини късмети
от неживяните ми дни.

Надеждата ми като куче
изпраща хората дома.
И пак се връща - да ме учи
на кучешката добрина.

Сърцето в джоба си го нося,
да я замеря. А след туй?
Остават две ръце. А после?

Дъждът на тихи пресекулки
ще мие дълго миризмата
от стъпките ми по земята.

От стъпките ми на шега,
до тук, където съм сега.

© Райчо Русев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??