Jun 2, 2009, 9:13 PM

Гарата, нощем

Poetry » Other

738 0 9

Студените неони светят
и боядисани жени
предлагат евтини късмети
от неживяните ми дни.

Надеждата ми като куче
изпраща хората дома.
И пак се връща - да ме учи
на кучешката добрина.

Сърцето в джоба си го нося,
да я замеря. А след туй?
Остават две ръце. А после?

Дъждът на тихи пресекулки
ще мие дълго миризмата
от стъпките ми по земята.

От стъпките ми на шега,
до тук, където съм сега.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

anahid (Анахид Чальовска)

Докосващо тъжно и много замислящо. Харесах, Райсън. Поздравявам те!

2009-06-06T15:55:13+03:00
doreto66 (Дора Павлова)

ха, нова паричка! късметче, само за мен!

п.п. невъзможно много дъжд ще да е нужен, та да заличи стъпките, Райсън.

2009-06-05T23:29:48+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

твоята душа, Расън...твоята поезия.
хубаво е, и тъжно.

2009-06-05T23:24:47+03:00
ananel (Нелиса)

Браво, Райсън, прочетох с удоволствие!

2009-06-03T17:42:27+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

2009-06-03T10:47:42+03:00