rajsun (Райчо Русев)
551 1381
2.06.2009 г., 21:13 ч.

Гарата, нощем 

  Поезия » Друга
531 0 9
Студените неони светят
и боядисани жени
предлагат евтини късмети
от неживяните ми дни.

Надеждата ми като куче
изпраща хората дома.
И пак се връща - да ме учи
на кучешката добрина.

Сърцето в джоба си го нося,
да я замеря. А след туй?
Остават две ръце. А после?

Дъждът на тихи пресекулки
ще мие дълго миризмата
от стъпките ми по земята.

От стъпките ми на шега,
до тук, където съм сега.

© Райчо Русев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??