ДетелинаСтефанова (Детелина Стефанова)
15 53

25 окт. 2024 г., 20:40

Гари

Поэзия » Философская

531 1 1

Тя ми каза: Всички влакове

спират някъде с причина.

Не искай да съм във очакване,

нали отдавна си заминах?

А то си беше любопитство!

Пътувах без да чакам дата.

Търсех мое съвършенство -

подаръкът ми от съдбата.

Калявах вяра и търпение,

намирах моите галактики.

И никога, за миг не сменях,

добрата дума с остри лакти.

Тя ми каза: Всички влакове

намират своят път отлично.

Животът ни не е очакване.

А пътят? Пътят е различен!

Детелина И.Стефанова 🍀✍️

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0