Тя ми каза: Всички влакове
спират някъде с причина.
Не искай да съм във очакване,
нали отдавна си заминах?
А то си беше любопитство!
Пътувах без да чакам дата.
Търсех мое съвършенство -
подаръкът ми от съдбата.
Калявах вяра и търпение,
намирах моите галактики.
И никога, за миг не сменях,
добрата дума с остри лакти.
Тя ми каза: Всички влакове
намират своят път отлично.
Животът ни не е очакване.
А пътят? Пътят е различен!
Детелина И.Стефанова 🍀✍️
© Детелина Стефанова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
