Patrizzia (Надежда Ангелова)
2251 18480
29 апр. 2022 г., 09:58  

Гарота тънка – този век души... 

  Поэзия » Строгие формы
332 4 7

Какво да кажеш? Просяк обосял,
светът ръка протяга, за коматче.
Но и градът, обръгнал – тъй богат, че
не чувства ни емпатия, ни жал.


Прегърбен скита пролетният ден,
клошар окъсан, мърляв победен,
да проси учи мършаво сираче,

родено по неволя в смрад и тлен.


Съдбата му – да бъде жалък шут,
за хората, които с кикот луд
прикриват си бездушието. Драма.


Такива ли сме вече? Без души?
Гарота тънка – този век душѝ...
И тъжно е, но излаз сякаш няма...
 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??