Какво да кажеш? Просяк обосял,
светът ръка протяга, за коматче.
Но и градът, обръгнал – тъй богат, че
не чувства ни емпатия, ни жал.
Прегърбен скита пролетният ден,
клошар окъсан, мърляв победен,
да проси учи мършаво сираче,
родено по неволя в смрад и тлен.
Съдбата му – да бъде жалък шут,
за хората, които с кикот луд
прикриват си бездушието. Драма.
Такива ли сме вече? Без души? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up