27 апр. 2006 г., 00:11

"Гарванът"

1.2K 0 5

Стоя под ярко-червеното небе

И гледам един умиращ гарван като мене

В очите му е изписана неописуема болка и страх

Защото вече всичко е изгубил и мечтите му са станали на прах

Гледа към залезът и чака смъртта да му отнеме душата

Без капчица милост с един единствен замах да му отреже главата

Той няма за какво повече  да живее

Всичко в животът му бледнее

Съдбата му е избрала мъчителен край

Но може би той ще намери своя рай

И ковчегът му ще гори с пламъка на телата на 100те ангела

И гробницата му ще пазят двата черни архангела

Сега опитвайки се да се изправи на крака

И с достоинство да посрещне мрака

Няма сили да се бие за живота си

Но няма сили, легнал ще посрещне смъртта си

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...