27.04.2006 г., 0:11

"Гарванът"

1.2K 0 5

Стоя под ярко-червеното небе

И гледам един умиращ гарван като мене

В очите му е изписана неописуема болка и страх

Защото вече всичко е изгубил и мечтите му са станали на прах

Гледа към залезът и чака смъртта да му отнеме душата

Без капчица милост с един единствен замах да му отреже главата

Той няма за какво повече  да живее

Всичко в животът му бледнее

Съдбата му е избрала мъчителен край

Но може би той ще намери своя рай

И ковчегът му ще гори с пламъка на телата на 100те ангела

И гробницата му ще пазят двата черни архангела

Сега опитвайки се да се изправи на крака

И с достоинство да посрещне мрака

Няма сили да се бие за живота си

Но няма сили, легнал ще посрещне смъртта си

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...