Apr 27, 2006, 12:11 AM

"Гарванът"

  Poetry
1.2K 0 5

Стоя под ярко-червеното небе

И гледам един умиращ гарван като мене

В очите му е изписана неописуема болка и страх

Защото вече всичко е изгубил и мечтите му са станали на прах

Гледа към залезът и чака смъртта да му отнеме душата

Без капчица милост с един единствен замах да му отреже главата

Той няма за какво повече  да живее

Всичко в животът му бледнее

Съдбата му е избрала мъчителен край

Но може би той ще намери своя рай

И ковчегът му ще гори с пламъка на телата на 100те ангела

И гробницата му ще пазят двата черни архангела

Сега опитвайки се да се изправи на крака

И с достоинство да посрещне мрака

Няма сили да се бие за живота си

Но няма сили, легнал ще посрещне смъртта си

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....